Гергьовден е!
На 6 май Българската православна черква празнува деня на Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас. Той е считан за бранител, боец и настойник на овчарите и техния добитък.
Шести май се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Свети Георги е от дребното светци, който е прочут както от християни, по този начин и от мюсюлмани.
Имен ден празнуват Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
С най-големия пролетен празник стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората. Св. Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), настойник е на земеделците и най-много на овчарите и стадата.
Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
По остаряла българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а към празничната софра се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да участва и обредният самун, само че е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни артикули, зелен лук, свеж чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Шести май се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Свети Георги е от дребното светци, който е прочут както от християни, по този начин и от мюсюлмани.
Имен ден празнуват Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
С най-големия пролетен празник стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората. Св. Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), настойник е на земеделците и най-много на овчарите и стадата.
Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
По остаряла българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а към празничната софра се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да участва и обредният самун, само че е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни артикули, зелен лук, свеж чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ